Слава

Това са едни мои нахвърляни мисли. Даже не са много свързани, но все пак...

Славата е велико нещо!
Замисляли ли сте какво е всъщност тя? Това не е вещ, не е нещо, което можеш да пипнеш, да видиш, да вдишаш. Можеш само да я усетиш.
На практика това е нещо, което въприемаш чрез държанието на другите, нали?
Все пак славата се изгражда чрез "възхваляването" на дадена личност. Т.е. тя се изгражда посредствено постъпките на дадения човек. И така с времето постепенно се изгражда славата на някой, че е направил еди какво си.

-Така до тук добре.

Но дали славата е само това? Дали е само положителна "черта" или има и отрицателна страна. В това съм се обедил сам, че ги има и двете.

След многото възхвали, суперлативи и т.н. самочувствието на човек сапочва да се вдига. Следователно със славата, ръка за ръка се движе и високото самочувствие на човека.
Ето тук идва и самия проблем.
В самата слава няма нищо лошо, да си известен е хубаво, а и ти се чувстваш по различен начин.
Проблемът, който се изгражда е, че щом станеш известен и ти се носи славата, на добър фрийрънъп/трейсър/трикър/футболист и т.н. ти се "превземаш".
Започваш да мислиш, че всеки те харесва, че всеки е на твоя страна. Всеки ти става приятел, но истинските ти приятели са теи, с които дрлужиш още от преди "да станеш известен".

-А дали всъщност е така. Дали наистина всеки те харесва и е твой "приятел" защото си прекрасен човек, чудесен приятел или просто защото си известен и той се надява на нещо от това?
Това поражда още въпроси.

И в крайна сметка се стига до там, че ти "изневеряваш" на свойте проители, който са с теб от началото на всичко, още преди да си станал "известен".
И след като твоята слава изчезне и отново се превърнеш в човека, който е бил преди доста време, ще осъзнаеш какво си направил и защо си без приятели.

-Изводът е, че не трябва да се даваш толкова лесно да се превърнеш в "знаменитост", която не "огрява" никого друг освен "своите си".

П.П.Не съм бил известен :] А и като гледам по-"известните" не ми се иска.